бил самоизобличил

Речник на българския език

1. бил самоизобличил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоизобличил е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).