самоизобличения

Речник на българския език

1. самоизобличения — мн. ч.

самоизобличения е производна форма на самоизобличение (мн. ч.).

2. самоизобличения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

самоизобличения е производна форма на самоизоблича (мин. страд. прич. м. р. непълен член).