самоизобличение

Речник на българския език

самоизобличѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • самоезоблечение
  • самоезобличение
  • самоезублечение
  • самоезубличение
  • самоизоблечение
  • самоизублечение
  • самоизубличение
  • самуезоблечение
  • самуезобличение
  • самуезублечение
  • самуезубличение
  • самуизоблечение
  • самуизобличение
  • самуизублечение
  • самуизубличение
  • съмоезоблечение
  • съмоезобличение
  • съмоезублечение
  • съмоезубличение
  • съмоизоблечение
  • съмоизобличение
  • съмоизублечение
  • съмоизубличение
  • съмуезоблечение
  • съмуезобличение
  • съмуезублечение
  • съмуезубличение
  • съмуизоблечение
  • съмуизобличение
  • съмуизублечение
  • съмуизубличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-и-зоб-ли-че-ние
членувано са-мо-и-зоб-ли-че-ни-е-то
мн.ч. са-мо-и-зоб-ли-че-ния
членувано са-мо-и-зоб-ли-че-ни-я-та