самоизобличало е

Речник на българския език

1. самоизобличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличало е е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).