самоизобличила е

Речник на българския език

1. самоизобличила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличила е е производна форма на самоизоблича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизобличила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличила е е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).