самоизобличал съм

Речник на българския език

1. самоизобличал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизобличал съм е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).