самоизобличила съм

Речник на българския език

1. самоизобличила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличила съм е производна форма на самоизоблича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизобличила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличила съм е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).