самоизобличала е

Речник на българския език

1. самоизобличала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличала е е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).