бил съм самоизобличил

Речник на българския език

1. бил съм самоизобличил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самоизобличил е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).