самоизобличал

Речник на българския език

1. самоизобличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличал е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизобличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизобличал е производна форма на самоизоблича (мин. деят. несв. прич. м. р.).