щяло съм да съм самоизобличило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм самоизобличило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм самоизобличило е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).