самоизобличала съм

Речник на българския език

1. самоизобличала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличала съм е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).