самоизобличал е

Речник на българския език

1. самоизобличал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличал е е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).