беля

Речник на българския език

1. бѐля съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; Какво. Остар. Правя да стане бял; избелвам.



бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; Какво. Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.). Беля царевица. Беля ябълка.
беля се. — Лющя се.



мн. белѝ, ж. Пакост, злина; неприятност, беда.

Грешни изписвания (1)

  • белъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ля
членувано бе-ля-та
мн.ч. бе-ли
членувано бе-ли-те
звателна форма

2. бѐля преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; Какво. Остар. Правя да стане бял; избелвам.



бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; Какво. Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.). Беля царевица. Беля ябълка.
беля се. — Лющя се.



мн. белѝ, ж. Пакост, злина; неприятност, беда.

Грешни изписвания (1)

  • белъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бе-ля бе-лим
2 лице бе-лиш бе-ли-те
3 лице бе-ли бе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бе-лих бе-лих-ме
2 лице бе-ли бе-лих-те
3 лице бе-ли бе-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бе-лех бе-лех-ме
2 лице бе-ле-ше бе-лех-те
3 лице бе-ле-ше бе-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице белил съм белила съм белило съм белили сме
2 лице белил си белила си белило си белили сте
3 лице белил е белила е белило е белили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях белил бях белила бях белило бяхме белили
2 лице беше белил беше белила беше белило бяхте белили
3 лице беше белил беше белила беше белило бяха белили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще беля ще белим
2 лице ще белиш ще белите
3 лице ще бели ще белят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм белил ще съм белила ще съм белило ще сме белили
2 лице ще си белил ще си белила ще си белило ще сте белили
3 лице ще е белил ще е белила ще е белило ще са белили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да беля щяхме да белим
2 лице щеше да белиш щяхте да белите
3 лице щеше да бели щяха да белят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм белил щях да съм белила щях да съм белило щяхме да сме белили
2 лице щеше да си белил щеше да си белила щеше да си белило щяхте да сте белили
3 лице щеше да е белил щеше да е белила щеше да е белило щяха да са белили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице белел съм белела съм белело съм белели сме
2 лице белел си белела си белело си белели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице белил съм белила съм белило съм белили сме
2 лице белил си белила си белило си белили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм белил била съм белила било съм белило били сме белили
2 лице бил си белил била си белила било си белило били сте белили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да беля щяла съм да беля щяло съм да беля щели сме да белим
2 лице щял си да белиш щяла си да белиш щяло си да белиш щели сте да белите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм белил щяла съм да съм белила щяло съм да съм белило щели сме да сме белили
2 лице щял си да си белил щяла си да си белила щяло си да си белило щели сте да сте белили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих белил бих белила бих белило бихме белили
2 лице би белил би белила би белило бихте белили
3 лице би белил би белила би белило биха белили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бе-ли бе-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род бе-лен
непълен член бе-ле-ния
пълен член бе-ле-ни-ят
женски род бе-ле-на
членувано бе-ле-на-та
среден род бе-ле-но
членувано бе-ле-но-то
множествено число бе-ле-ни
членувано бе-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-лил
непълен член бе-ли-лия
пълен член бе-ли-ли-ят
женски род бе-ли-ла
членувано бе-ли-ла-та
среден род бе-ли-ло
членувано бе-ли-ло-то
множествено число бе-ли-ли
членувано бе-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-лел
женски род бе-ле-ла
среден род бе-ле-ло
множествено число бе-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-лещ
непълен член бе-ле-щия
пълен член бе-ле-щи-ят
женски род бе-ле-ща
членувано бе-ле-ща-та
среден род бе-ле-що
членувано бе-ле-що-то
множествено число бе-ле-щи
членувано бе-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бе-лей-ки

3. беля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

беля е производна форма на белея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. беля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

беля е производна форма на белея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).