белили

Речник на българския език

1. белили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

белили е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. белили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

белили е производна форма на беля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).