избелвам

Речник на българския език

избѐлвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

избѐлваш, несв. и избѐля, св.; Какво.
1. Правя да стане по-бял, като пера с препарати или държа на слънце.
2. Отварям широко очи от изненада.
избелвам се/избеля се. — Ставам по-бял.

Грешни изписвания (3)

  • езбелвам
  • езбелвъм
  • избелвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бел-вам из-бел-ва-ме
2 лице из-бел-ваш из-бел-ва-те
3 лице из-бел-ва из-бел-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бел-вах из-бел-вах-ме
2 лице из-бел-ва из-бел-вах-те
3 лице из-бел-ва из-бел-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бел-вах из-бел-вах-ме
2 лице из-бел-ва-ше из-бел-вах-те
3 лице из-бел-ва-ше из-бел-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелвал съм избелвала съм избелвало съм избелвали сме
2 лице избелвал си избелвала си избелвало си избелвали сте
3 лице избелвал е избелвала е избелвало е избелвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избелвал бях избелвала бях избелвало бяхме избелвали
2 лице беше избелвал беше избелвала беше избелвало бяхте избелвали
3 лице беше избелвал беше избелвала беше избелвало бяха избелвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избелвам ще избелваме
2 лице ще избелваш ще избелвате
3 лице ще избелва ще избелват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избелвал ще съм избелвала ще съм избелвало ще сме избелвали
2 лице ще си избелвал ще си избелвала ще си избелвало ще сте избелвали
3 лице ще е избелвал ще е избелвала ще е избелвало ще са избелвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избелвам щяхме да избелваме
2 лице щеше да избелваш щяхте да избелвате
3 лице щеше да избелва щяха да избелват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избелвал щях да съм избелвала щях да съм избелвало щяхме да сме избелвали
2 лице щеше да си избелвал щеше да си избелвала щеше да си избелвало щяхте да сте избелвали
3 лице щеше да е избелвал щеше да е избелвала щеше да е избелвало щяха да са избелвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелвал съм избелвала съм избелвало съм избелвали сме
2 лице избелвал си избелвала си избелвало си избелвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелвал съм избелвала съм избелвало съм избелвали сме
2 лице избелвал си избелвала си избелвало си избелвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избелвал била съм избелвала било съм избелвало били сме избелвали
2 лице бил си избелвал била си избелвала било си избелвало били сте избелвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избелвам щяла съм да избелвам щяло съм да избелвам щели сме да избелваме
2 лице щял си да избелваш щяла си да избелваш щяло си да избелваш щели сте да избелвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избелвал щяла съм да съм избелвала щяло съм да съм избелвало щели сме да сме избелвали
2 лице щял си да си избелвал щяла си да си избелвала щяло си да си избелвало щели сте да сте избелвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избелвал бих избелвала бих избелвало бихме избелвали
2 лице би избелвал би избелвала би избелвало бихте избелвали
3 лице би избелвал би избелвала би избелвало биха избелвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бел-вай из-бел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бел-ван
непълен член из-бел-ва-ния
пълен член из-бел-ва-ни-ят
женски род из-бел-ва-на
членувано из-бел-ва-на-та
среден род из-бел-ва-но
членувано из-бел-ва-но-то
множествено число из-бел-ва-ни
членувано из-бел-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бел-вал
непълен член из-бел-ва-лия
пълен член из-бел-ва-ли-ят
женски род из-бел-ва-ла
членувано из-бел-ва-ла-та
среден род из-бел-ва-ло
членувано из-бел-ва-ло-то
множествено число из-бел-ва-ли
членувано из-бел-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бел-вал
женски род из-бел-ва-ла
среден род из-бел-ва-ло
множествено число из-бел-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бел-ващ
непълен член из-бел-ва-щия
пълен член из-бел-ва-щи-ят
женски род из-бел-ва-ща
членувано из-бел-ва-ща-та
среден род из-бел-ва-що
членувано из-бел-ва-що-то
множествено число из-бел-ва-щи
членувано из-бел-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бел-вай-ки