избелвал

Речник на българския език

1. избелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелвал е производна форма на избелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелвал е производна форма на избелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избелвал е производна форма на избелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избелвал е производна форма на избелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).