избелвало

Речник на българския език

1. избелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелвало е производна форма на избелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелвало е производна форма на избелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избелвало е производна форма на избелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избелвало е производна форма на избелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).