избелва

Речник на българския език

1. избелва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избелва е производна форма на избелвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избелва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избелва е производна форма на избелвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избелва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избелва е производна форма на избелвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).