избелвала

Речник на българския език

1. избелвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелвала е производна форма на избелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избелвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелвала е производна форма на избелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избелвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избелвала е производна форма на избелвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избелвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избелвала е производна форма на избелвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).