избелваха

Речник на българския език

1. избелваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избелваха е производна форма на избелвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избелваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избелваха е производна форма на избелвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).