избелвали

Речник на българския език

1. избелвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избелвали е производна форма на избелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избелвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избелвали е производна форма на избелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избелвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избелвали е производна форма на избелвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избелвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избелвали е производна форма на избелвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).