избелвал е

Речник на българския език

1. избелвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелвал е е производна форма на избелвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелвал е е производна форма на избелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избелвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелвал е е производна форма на избелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).