белеше

Речник на българския език

1. белеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

белеше е производна форма на беля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. белеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

белеше е производна форма на беля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).