белели

Речник на българския език

1. белели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

белели е производна форма на белея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. белели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

белели е производна форма на белея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. белели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

белели е производна форма на беля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. белели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

белели е производна форма на беля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).