белила

Речник на българския език

1. Бѐлила географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Белела
  • Белелъ
  • Белилъ

2. белила — мн. ч.

белила е производна форма на белило (мн. ч.).

3. белила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

белила е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. белила — мин. деят. св. прич. ж. р.

белила е производна форма на беля (мин. деят. св. прич. ж. р.).