белил

Речник на българския език

1. белил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белил е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белил — мин. деят. св. прич. м. р.

белил е производна форма на беля (мин. деят. св. прич. м. р.).