белил си

Речник на българския език

1. белил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

белил си е производна форма на беля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. белил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

белил си е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).