белило е

Речник на българския език

1. белило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белило е е производна форма на беля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. белило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белило е е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).