белел

Речник на българския език

1. белел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белел е производна форма на беля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белел — мин. деят. несв. прич. м. р.

белел е производна форма на беля (мин. деят. несв. прич. м. р.).