белилата

Речник на българския език

1. белилата — мн. ч. членувано

белилата е производна форма на белило (мн. ч. членувано).

2. белилата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

белилата е производна форма на беля (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).