белила е

Речник на българския език

1. белила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

белила е е производна форма на беля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. белила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

белила е е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).