белела

Речник на българския език

1. белела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

белела е производна форма на беля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. белела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

белела е производна форма на беля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).