напоря

Речник на българския език

напоря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • напоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-по-ря на-по-рим
2 лице на-по-риш на-по-ри-те
3 лице на-по-ри на-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-по-рих на-по-рих-ме
2 лице на-по-ри на-по-рих-те
3 лице на-по-ри на-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-по-рех на-по-рех-ме
2 лице на-по-ре-ше на-по-рех-те
3 лице на-по-ре-ше на-по-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напорил съм напорила съм напорило съм напорили сме
2 лице напорил си напорила си напорило си напорили сте
3 лице напорил е напорила е напорило е напорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напорил бях напорила бях напорило бяхме напорили
2 лице беше напорил беше напорила беше напорило бяхте напорили
3 лице беше напорил беше напорила беше напорило бяха напорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напоря ще напорим
2 лице ще напориш ще напорите
3 лице ще напори ще напорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напорил ще съм напорила ще съм напорило ще сме напорили
2 лице ще си напорил ще си напорила ще си напорило ще сте напорили
3 лице ще е напорил ще е напорила ще е напорило ще са напорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напоря щяхме да напорим
2 лице щеше да напориш щяхте да напорите
3 лице щеше да напори щяха да напорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напорил щях да съм напорила щях да съм напорило щяхме да сме напорили
2 лице щеше да си напорил щеше да си напорила щеше да си напорило щяхте да сте напорили
3 лице щеше да е напорил щеше да е напорила щеше да е напорило щяха да са напорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напорел съм напорела съм напорело съм напорели сме
2 лице напорел си напорела си напорело си напорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напорил съм напорила съм напорило съм напорили сме
2 лице напорил си напорила си напорило си напорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напорил била съм напорила било съм напорило били сме напорили
2 лице бил си напорил била си напорила било си напорило били сте напорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напоря щяла съм да напоря щяло съм да напоря щели сме да напорим
2 лице щял си да напориш щяла си да напориш щяло си да напориш щели сте да напорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напорил щяла съм да съм напорила щяло съм да съм напорило щели сме да сме напорили
2 лице щял си да си напорил щяла си да си напорила щяло си да си напорило щели сте да сте напорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напорил бих напорила бих напорило бихме напорили
2 лице би напорил би напорила би напорило бихте напорили
3 лице би напорил би напорила би напорило биха напорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-по-ри на-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-по-рен
непълен член на-по-ре-ния
пълен член на-по-ре-ни-ят
женски род на-по-ре-на
членувано на-по-ре-на-та
среден род на-по-ре-но
членувано на-по-ре-но-то
множествено число на-по-ре-ни
членувано на-по-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-по-рил
непълен член на-по-ри-лия
пълен член на-по-ри-ли-ят
женски род на-по-ри-ла
членувано на-по-ри-ла-та
среден род на-по-ри-ло
членувано на-по-ри-ло-то
множествено число на-по-ри-ли
членувано на-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-по-рел
женски род на-по-ре-ла
среден род на-по-ре-ло
множествено число на-по-ре-ли