напорела

Речник на българския език

1. напорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напорела е производна форма на напоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напорела е производна форма на напоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).