напорил е

Речник на българския език

1. напорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напорил е е производна форма на напоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напорил е е производна форма на напоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).