бил съм напорил

Речник на българския език

1. бил съм напорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм напорил е производна форма на напоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).