напорила

Речник на българския език

1. напорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напорила е производна форма на напоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

напорила е производна форма на напоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).