напорен

Речник на българския език

1. на̀порен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

на̀порна, на̀порно, мн. на̀порни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила.

Грешни изписвания (3)

  • напорин
  • напурен
  • напурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-по-рен
непълен член на-пор-ния
пълен член на-пор-ни-ят
ж. р. на-пор-на
членувано на-пор-на-та
ср. р. на-пор-но
членувано на-пор-но-то
мн. ч. на-пор-ни
членувано на-пор-ни-те

2. напорен — мин. страд. прич. м. р.

напорен е производна форма на напоря (мин. страд. прич. м. р.).