напорил съм

Речник на българския език

1. напорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напорил съм е производна форма на напоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. напорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напорил съм е производна форма на напоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).