напорило е

Речник на българския език

1. напорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напорило е е производна форма на напоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напорило е е производна форма на напоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).