напорил си

Речник на българския език

1. напорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напорил си е производна форма на напоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напорил си е производна форма на напоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).