напорело

Речник на българския език

1. напорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напорело е производна форма на напоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напорело е производна форма на напоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).