напорели

Речник на българския език

1. напорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напорели е производна форма на напоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напорели е производна форма на напоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).