изглупея

Речник на българския език

изглупѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

изглупѐеш, мин. св. изглупя̀х, мин. прич. изглупя̀л, св.вж. изглупявам.

Грешни изписвания (7)

  • езглопеъ
  • езглопея
  • езглупеъ
  • езглупея
  • изглопеъ
  • изглопея
  • изглупеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-г-лу-пея из-г-лу-пе-ем
2 лице из-г-лу-пе-еш из-г-лу-пе-е-те
3 лице из-г-лу-пее из-г-лу-пе-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-г-лу-пях из-г-лу-пях-ме
2 лице из-г-лу-пя из-г-лу-пях-те
3 лице из-г-лу-пя из-г-лу-пя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-г-лу-пе-ех из-г-лу-пе-ех-ме
2 лице из-г-лу-пе-е-ше из-г-лу-пе-ех-те
3 лице из-г-лу-пе-е-ше из-г-лу-пе-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял е изглупяла е изглупяло е изглупели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изглупял бях изглупяла бях изглупяло бяхме изглупели
2 лице беше изглупял беше изглупяла беше изглупяло бяхте изглупели
3 лице беше изглупял беше изглупяла беше изглупяло бяха изглупели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изглупея ще изглупеем
2 лице ще изглупееш ще изглупеете
3 лице ще изглупее ще изглупеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изглупял ще съм изглупяла ще съм изглупяло ще сме изглупели
2 лице ще си изглупял ще си изглупяла ще си изглупяло ще сте изглупели
3 лице ще е изглупял ще е изглупяла ще е изглупяло ще са изглупели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изглупея щяхме да изглупеем
2 лице щеше да изглупееш щяхте да изглупеете
3 лице щеше да изглупее щяха да изглупеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изглупял щях да съм изглупяла щях да съм изглупяло щяхме да сме изглупели
2 лице щеше да си изглупял щеше да си изглупяла щеше да си изглупяло щяхте да сте изглупели
3 лице щеше да е изглупял щеше да е изглупяла щеше да е изглупяло щяха да са изглупели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупеел съм изглупеела съм изглупеело съм изглупеели сме
2 лице изглупеел си изглупеела си изглупеело си изглупеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изглупял била съм изглупяла било съм изглупяло били сме изглупели
2 лице бил си изглупял била си изглупяла било си изглупяло били сте изглупели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изглупея щяла съм да изглупея щяло съм да изглупея щели сме да изглупеем
2 лице щял си да изглупееш щяла си да изглупееш щяло си да изглупееш щели сте да изглупеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изглупял щяла съм да съм изглупяла щяло съм да съм изглупяло щели сме да сме изглупели
2 лице щял си да си изглупял щяла си да си изглупяла щяло си да си изглупяло щели сте да сте изглупели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изглупял бих изглупяла бих изглупяло бихме изглупели
2 лице би изглупял би изглупяла би изглупяло бихте изглупели
3 лице би изглупял би изглупяла би изглупяло биха изглупели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-г-лу-пей из-г-лу-пей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-г-лу-пял
непълен член из-г-лу-пе-лия
пълен член из-г-лу-пе-ли-ят
женски род из-г-лу-пя-ла
членувано из-г-лу-пя-ла-та
среден род из-г-лу-пя-ло
членувано из-г-лу-пя-ло-то
множествено число из-г-лу-пе-ли
членувано из-г-лу-пе-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-г-лу-пе-ел
женски род из-г-лу-пе-е-ла
среден род из-г-лу-пе-е-ло
множествено число из-г-лу-пе-е-ли