изглупяха

Речник на българския език

1. изглупяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изглупяха е производна форма на изглупя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изглупяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изглупяха е производна форма на изглупея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).