изглупя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пя	из-г-лу-пим
2 лице	из-г-лу-пиш	из-г-лу-пи-те
3 лице	из-г-лу-пи	из-г-лу-пят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пих	из-г-лу-пих-ме
2 лице	из-г-лу-пи	из-г-лу-пих-те
3 лице	из-г-лу-пи	из-г-лу-пи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пях	из-г-лу-пях-ме
2 лице	из-г-лу-пе-ше	из-г-лу-пях-те
3 лице	из-г-лу-пе-ше	из-г-лу-пя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупил съм	изглупила съм	изглупило съм	изглупили сме
2 лице	изглупил си	изглупила си	изглупило си	изглупили сте
3 лице	изглупил е	изглупила е	изглупило е	изглупили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изглупил	бях изглупила	бях изглупило	бяхме изглупили
2 лице	беше изглупил	беше изглупила	беше изглупило	бяхте изглупили
3 лице	беше изглупил	беше изглупила	беше изглупило	бяха изглупили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изглупя	ще изглупим
2 лице	ще изглупиш	ще изглупите
3 лице	ще изглупи	ще изглупят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изглупил	ще съм изглупила	ще съм изглупило	ще сме изглупили
2 лице	ще си изглупил	ще си изглупила	ще си изглупило	ще сте изглупили
3 лице	ще е изглупил	ще е изглупила	ще е изглупило	ще са изглупили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изглупя	щяхме да изглупим
2 лице	щеше да изглупиш	щяхте да изглупите
3 лице	щеше да изглупи	щяха да изглупят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изглупил	щях да съм изглупила	щях да съм изглупило	щяхме да сме изглупили
2 лице	щеше да си изглупил	щеше да си изглупила	щеше да си изглупило	щяхте да сте изглупили
3 лице	щеше да е изглупил	щеше да е изглупила	щеше да е изглупило	щяха да са изглупили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупял съм	изглупяла съм	изглупяло съм	изглупели сме
2 лице	изглупял си	изглупяла си	изглупяло си	изглупели сте
3 лице	из-г-лу-пял изглупял е	из-г-лу-пя-ла изглупяла е	из-г-лу-пя-ло изглупяло е	из-г-лу-пе-ли изглупели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупил съм	изглупила съм	изглупило съм	изглупили сме
2 лице	изглупил си	изглупила си	изглупило си	изглупили сте
3 лице	из-г-лу-пил изглупил е	из-г-лу-пи-ла изглупила е	из-г-лу-пи-ло изглупило е	из-г-лу-пи-ли изглупили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изглупил	била съм изглупила	било съм изглупило	били сме изглупили
2 лице	бил си изглупил	била си изглупила	било си изглупило	били сте изглупили
3 лице	бил изглупил бил е изглупил	била изглупила била е изглупила	било изглупило било е изглупило	били изглупили били са изглупили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изглупя	щяла съм да изглупя	щяло съм да изглупя	щели сме да изглупим
2 лице	щял си да изглупиш	щяла си да изглупиш	щяло си да изглупиш	щели сте да изглупите
3 лице	щял да изглупи щял е да изглупи	щяла да изглупи щяла е да изглупи	щяло да изглупи щяло е да изглупи	щели да изглупят щели са да изглупят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изглупил	щяла съм да съм изглупила	щяло съм да съм изглупило	щели сме да сме изглупили
2 лице	щял си да си изглупил	щяла си да си изглупила	щяло си да си изглупило	щели сте да сте изглупили
3 лице	щял да е изглупил щял е да е изглупил	щяла да е изглупила щяла е да е изглупила	щяло да е изглупило щяло е да е изглупило	щели да са изглупили щели са да са изглупили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изглупил	бих изглупила	бих изглупило	бихме изглупили
2 лице	би изглупил	би изглупила	би изглупило	бихте изглупили
3 лице	би изглупил	би изглупила	би изглупило	биха изглупили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-г-лу-пи	из-г-лу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-г-лу-пил
		непълен член	из-г-лу-пи-лия
		пълен член	из-г-лу-пи-ли-ят
	женски род		из-г-лу-пи-ла
		членувано	из-г-лу-пи-ла-та
	среден род		из-г-лу-пи-ло
		членувано	из-г-лу-пи-ло-то
множествено число			из-г-лу-пи-ли
		членувано	из-г-лу-пи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-г-лу-пял
	женски род	из-г-лу-пя-ла
	среден род	из-г-лу-пя-ло
множествено число		из-г-лу-пе-ли