изглупило
1.
изглупило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изглупило
е производна форма
на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изглупило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изглупило
е производна форма
на изглупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).