изглупях

Речник на българския език

1. изглупях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изглупях е производна форма на изглупя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изглупях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изглупях е производна форма на изглупея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).