изглупи

Речник на българския език

1. изглупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изглупи е производна форма на изглупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изглупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изглупи е производна форма на изглупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изглупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изглупи е производна форма на изглупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изглупи — повелително наклонение, ед. ч.

изглупи е производна форма на изглупя (повелително наклонение, ед. ч.).